Българската православна църква почита в четвъртък църковния празник Възнесение Господне, наричан

Българската православна черква уважава в четвъртък църковния празник Възнесение Господне, именуван още Спасовден. Той се отбелязва постоянно в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с апостолите, движейки се сред тях като богочовек.

Четиридесет дни след Възкресението Господ Исус се явявал неведнъж на учениците си. Разяснявал им Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички възпитаници се убедили, че Исус в действителност е възкръснал. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за финален път, беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина, която е на към два километра от Йерусалим.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още до момента в който ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат взор от чудната панорама.

В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.

Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна.